Темата за връзката с майката е неизбежна в терапевтичната работа при хранителните проблеми. Това е така, тъй като връзката, която майката и детето изграждат помежду си, е основополагаща за личностното развитие на всеки индивид. От това как майката обича детето, как откликва на неговите нужди, как разпознава неговите чувства, зависи как детето ще приема и обича себе си, как ще общува с другите хора в живота си, как ще се свързва с тях, как ще им се доверява, как ще изгражда приятелски, интимни и други взаимоотношения.

Хората, които страдат от хранителен проблем, често имам твърде близка връзка със своите майки, на принципа на “скачените съдове” или твърде дистантна и студена. И в двата случая хората, които са в такива отношения с техните майки, по един или друг начин страдат и се опитват съзнателно или несъзнателно да се противопоставят. Опитът за преодоляване на подобен тип отношенията с майката много често минава именно през храната. Когато човек недохранва себе си, това може да има смисъла на бунт срещу “вътрешния родител”, който в миналото не е успял да разпознае и валидира нуждите и чувствата. И обратното - прехранването, може да означава опит да се “запълни” нуждата от приемане и обич.